История

Раждането на Червения Кръст

Идеята за Червения кръст се ражда на бойното поле, след битката при италианското село Солферино, където швейцарския предприемач и филантроп Анри Дюнан, търсейки ауденция с Наполеон ІІІ, става свидетел на страданията на ранените френски и австрийски войници, изоставени на произвола на съдбата. Дюнан импровизира на място помощна акция с подръчни средства, заедно с жени доброволки от Солферино, грижейки се еднакво за войници от двете армии.

Историята на една идея тук

 

След завръщането си в Женева Анри Дюнан не може да забрави страшните сцени, на които е бил свидетел. Три години по-късно публикува “Спомен за Солферино” – една книга разтърсила Европа, в която не само описва ужаса, но и ясно излага идеите си. Предлага да бъде подписана международна конвенция, която да гарантира защитата на жертвите на войната и да бъдат създадени във всички страни дружества за помощ, основан и на принципа на безпристрастност и организирани от доброволци, обучени да се грижат за ранени.

В отговор на призива му на 17 февруари 1863 г. се създава “Международен комитет за помощ на ранените”. Този “Комитет на петимата” започва да пропагандира идеите си по света приканвайки във всяка страна да се създаде “Национален комитет за помощ на ранените”, като санитарните служби и доброволците бъдат обявени за “неутрални” и “неприкосновени”. През октомври 1863г. организират в Женева международен конгрес с участието на представители от 16 страни, като с това подготвят създаването на червенокръсткото Движение.

 

На международна конференция през 1864 година, 12 държави одобряват идеите на Анри Дюнан и подписват първоначалната Женевска конвенция, като се приемат съвкупност от правила konferenc1за закрила на санитарните формирования от ефекта на военните действия.
Започва създаването на национални дружества -(напр. Испания 1863, Германия 1863, Италия 1864, Франция 1864, Русия 1867,Турция 1868, Британия 1870, САЩ 1881 …)

 

Приема се знака ЧЕРВЕН КРЪСТ НА БЯЛ ФОН като символ на закрила на жертвите и на лицата, които им оказват помощ. От 1919 година Червеният полумесец на бял фон също е възприет като защитен знак.

По време на ХХ Международна конференция на Движението, във Виена през 1965 година са приети СЕДЕМТЕ основни принципи, такива каквито са в момента, формулирани от Жан Пикте – швейцарски гражданин, доктор по право, чието име днес носи конкурса по международно хуманитарно право.

Седемте основни принципи са резултат на вековен опит. Те се явяват връзката между Националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец, между Международния комитет на Червения кръст и Международната федерация ня Червения кръст и Червения полумесец . Те гарантират бъдещото развитие на Движението и на неговата хуманитарнa работа.

  1. ХУМАННОСТ – Червеният кръст , роден от желанието за безпристрастна помощ на ранените на бойното поле, обединява в международен и национален мащаб стремежа да се предотврати , или облекчи човешко страдание. Целите му са да се защити живота и здравето, да се гарантира уважение към човека. Той насърчава взаимното разбирателство, приятелство, сътрудничество и мир между народите.
  2. БЕЗПРИСТРАСТНОСТ – Недопустима е дискриминация засягаща националност, раса, религиозни вярвания, класови или политически убеждения. Полагат се всички усилия да се облекчи страданието, приоритетно насочени към най-нуждаещите се.
  3. НЕУТРАЛНОСТЗа да продължи да се ползва с всеобщо доверие, Червеният кръст не трябва да взема страна при враждебни действия, или спорове от политическо, расово, религиозно или идеологическо естество.
  4. НЕЗАВИСИМОСТ – Червеният кръст е независим. Изпълнявайки ангажиментите си на помощник на Държавата в хуманитарната област в рамките на съответното национално законодателство, национолното дружество трябва да запази автономност, позволяваща му да работи в съгласие със Седемте основни принципи.
  5. ДОБРОВОЛНОСТ – Червеният кръст е доброволна организация, стимулира доброволчеството, подпомага нуждаещите се и не реализира печалба.
  6. ЕДИНСТВО Във всяка страна може да има само едно национално Червенокръско дружество. То трябва да е отворено за всички и да осъществява дейността си на територията на цялата страна.
  7. УНИВЕРСАЛНОСТ Червеният кръст е международна организация в която националните дружества имат еднакви права , отговорности и задължения да се подпомагат в нужда.

Създаване на Българския Червен Кръст

Само два месеца след Освобождението (през май 1878 г.), по идея на Марин Дринов, се

Марин Дринов

подготвя основането на първото червенокръстко дружество в България.

Младата Българска държава осъзнава значението на Червенокръсткото движение при формиране на своята здравна и социална политика и всячески подкрепя създаването на клонове в цялата страна.
Делото на Червения Кръст е дело общонародно и неговите родолюбиви Picture13 smallи високо хуманни начинания трябва всеки българин от сърце да поощри и подкрепи“
Цар Борис III за БЧК
Дейността на Българския Червен кръст в помощ на българската държава в продължение на 140 години се ръководи от видни наши общественици.
Председатели на БЧК от създаването му

Митрополит Мелетий Софийски 1878

Митрополит Мелетий Софийски 1878

Митрополит Климент (Васил Друмев) 1885-1887

Д-р Пантелей Минчович 1888-1889 и 1896-1898

Д-р Пантелей Минчович 1888-1889 и 1896-1898

Д-р Панайот Жечев 1890-1892

Д-р Георги Сарафов 1893-1895

Иван Евстратиев Гешов 1898-1924

Проф.д-р Стоян Данев 1924-1938

Проф.д-р Стоян Данев 1924-1938

Проф.д-р Васил Моллов 1938

Проф. д-р Димитър Ораховац 1939-1945

Проф.д-р Любен Рачев 1945-1949

Д-р Петър Коларов 1959 - 1965

Д-р Петър Коларов
1959 – 1965

Д-р Кирил Игнатов 1966 – 1991

Проф. д-р Стоян Саев 1991 – 2001

Маг. фарм. Христо Григоров    2001

 

 

Началото…

1911г. Организират се първите курсове за самарянки

1934г. Обучават се младежи за оказване на първа помощ

1940г. Начало на доброволното кръводаряване

1940г. Първите планински спасителни постове

1945 г. Създава се служба Бърза помощ

1950 г. Организират се първите санитарни дружини

1964 г. Начало на организираното водно спасяване

 

БЧК в област Кърджали

        Само две години след присъединяването на Кърджали към България, на 31.08.2014 година,  по инициатива на полковник Иван Луков, тогава командир на 38-ми пехотен полк в Кърджали се свиква общоградско събрание. „ Пред гражданите на Кърджали той изложил идеята си за основаване на дружество на Червения кръст. Хуманното дело на това дружество се състои в подпомагане във военно време със санитарки -доброволки.“ За събитието четем и във вестник “Нова България” – Пловдив , бр.32/13.09.1914 година и в “Работнически вестник”- София бр.116/09.09.1914 г. “На 31 миналия месец август в Кърджали е основан клон от дружество “Червен кръст” с 63 члена.”
На учредителното събрание присъстват 63 души , а в избраното настоятелство влизат:

Председател – п-к Луков , Боян Бенов – директор на клона на БНБ , Кирил Ванков- околийски училищен инспектор, г-н Спахиев – мирови съдия, д-р Кръстев , капитан Козарев , Параскева Ванкова – учителка и Колю Калайджиев – книжар.

Lukov

 

Lukov1

Vankov VankovaBenov

Krastev

 

 

 

 

 

 

 

По предложение на д-р Кръстев , който в последствие поема председателството на клона на БЧК , през месец октомври  същата година , се открива курс за санитарки , в който се записват не малко млади момичета. Увеличават се леглата в здравната служба, закупува се казан за изваряване на дрехите на бедните, набавят се противоинфекциозни материали – всичко по настояване на д-р Кръстев, тогава редовен лекар към Здравната служба, човек с изключителна биография и идеали.

В резултат от дейността на тогавашния клон на БЧК , на първото му отчетно събрание /20.01.1915 год./ са регистрирани  138 членове , а през май броят им нараства на 183.

Областен съвет на БЧК – Кърджали Общински центрове

 

Днес Областната организация на БЧК – Кърджали е с 104-годишна история, която за своята хуманитарна дейност сред населението на областта многократно е получавала признание и висока оценка, както на национално, така и на международно равнище. Има изградени организационни структури в 7 -те  общини на областта, като разчита на      3 295 членове.

Основен ръководен орган на Областната организация е нейното Общо събрание, което заседава веднаж годишно, като между сесиите му оперативното ръководство се делегира на 11- членен Областен съвет с председател доц. д-р Тодор Димитров Черкезов, д.м.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

thirteen − 8 =